На 3 срещу 4 юни, на селския площад се пали огромен огън. Бледи жени, с блуждаещи погледи, ледени ръце и нозе, треперещи се хвърлят в огъня. Танцуват боси върху въглените, под звуците на гайда и тъпан, крещят нечовешки и предсказват бъдещето. Накрая излизат от огъня невредими. Наричат ги нестинари.

Музика
Етно


 ВАСИЛ КЪРКЕЛАНОВ – продуцент, режисьор, оператор

“Характерно за мен е да се вдъхновявам по много теми и проекти. Толкова много, че не успявам да ги завърша всичките. Но „Посветените на огъня“ е от малкото завършени и то категорично  до край. Преди 14 години, снимайки материал за едно наше предаване - „Небивалици“ по bTV, се натъкнахме на интересен човек, който твърдеше, че е нестинар. Запалихме огън в двора на студиото и той ни демонстрира ритуал. Разбира се в мен възникнаха много въпроси, но той не можа да ми отговори на всичките. Накрая изплю камъчето – „Накрая на България има едно село Българи. Там питай, но нищо няма да ти кажат!“ Тези две изречения ми струваха три години проучване, упоритост, надежди, разочарования, силни емоции, радост от общуването със страхотни хора, извадени сякаш от друго време и пространство, нови приятелства и загуба на стари, изключително тежки снимки с минимален, но всеотдаен екип, часове, часове, часове постпродукция и пак много и силни емоции… Започнахме с една идея и посока, а накрая направихме съвсем различен филм. Само с наши пари и усилия, безумен инат и упорство.На премиерата, след надписите, беше гробна тишина. Когато запалиха лампите, всички плачеха. След това разбрах защо сме го направили…”

 

Името Васил Къркеланов е добре познато у нас. Известен е като фотограф на най-красивите жени. Снимал е за издания като ЕVA, ЕLLE, GLAMOUR, МAXIM. Има над 130 сесии за PLAYBOY, негови са и визиите за едни от най-ярките рекламни кампании в България. През лятото на 2013 година, по време на вече започналата война, прониква нелегално на територията на Сирия, където заснема фотографския проект „Очите на надеждата“, посветен на сирийските деца. Той е не по-малко известен и като продуцент, режисьор и оператор на документални и арт-продукции: “Посветените на огъня”, “Лили – Лили Иванова в Олимпия”, “Седмият ден”, както и на телевизионни предавания като “Небивалици” бТВ, “Голите ангели” Нова тв, “Седмото небе” Тв 7, “На ръба” бТВ, “Сръчно” бТВ, “Confidential” Нова тв. Негови реализации са и концерта на Лили Иванова в НДК, „Лили Иванова в зала Арена Армеец“, оперният спектакъл „Райна Кабаиванска представя звездите на операта“, както и редица рекламни и музикални клипове. В края на 2015 година, заедно с Марта Каменова създава ArtLive – онлайн телевизионна медия за изкуство и култура.

 

 

 ИРЕН ЛЕВИ – сценарий

“Пристигнахме по тъмно в Стоманево, никой не ни очакваше. Отидохме направо в дома на Нестинаря. Жена му ни посрещна с думите "Няма да можете да говорите с него. Прихванало го е." Позволиха ни да влезем. Няколко души стояха сплели ръце около мъж, който танцува в несвяст. От Нестинаря сякаш лъхаше студ като от хладилна камера. Сега беше моментът да го докосна и да се уверя в чудото - изстиването на тялото беше задължително за изпадналите в транс. Дали е истински нестинар или само актьор? Стоях така пред него, гледах го  и усетих как  журналистът в мен се превръща в момичето, което съм била, когато не са ми били нужни доказателства за Чудото. Доверих се на Нестинаря. После той се довери на мен, на нас, и ни позволи да снимаме всичките му истини.”

 

 

Ирен Леви става популярна още в далечната 1995 г.с шеговитата прогноза за времето, представена в оригинален стил по Нова телевизия. Първото й авторско предаване е "Небивалици"  - Бтв - 2001 г.Много хора я свързват и с еротичното шоу "Голите ангели" Нова телевизия и "Седмото небе" ТВ7. Освен на документалния филм "Посветените на огъня", е  сценарист и на "Седмият ден" и "Лили Иванова в Олимпия". Автор е на стихосбирката "Голото плашило" и на романа "Последно повикване". От 2012-та година досега е сценарист и водещ на предаването "Малки истории" БНТ.

 

 

 Николай Иванов – ОМ – музика

“След толкова години и работата по над 50 филма, до ден днешен самият аз откроявам работата си по ,,Посветените на Огъня'' по особен начин. От една страна инспирацията на изображението беше огромна - Баба Злата, Иво Аянски, Природата, Историята... а от друга - през цялото време на композиране и музициране, като че ли струеше около нас неземна енергия, която в крайна сметка изкристализира в мощна и силно въздействъща музика. Случайно открих в мрежата коментар от един ,,фен'' на група ОМ: ,,Музиката към филма... направо ме побърка. Бях настръхнал и в екстаз... просто невероятно.'' През всичките тези години, почти единствения филм, който показвам вкъщи е ,,Посветените на Огъня'' (особено тук в Берлин). Любопитно е, че всички без изключене оставаха силно развълнувани и смълчани... вгледани навътре в себе си. Обичайните дърдорения около масата секваха, а често избликваха сълзи... Благодаря на екипа, на Васил, на Мария Колева (вокали) и Костадин Генчев (кавал) изключително много!”

 

Николай Иванов – ОМ е филмов композитор, мулти-инструменталист, джаз и етно музикант, за който е характерно смесването на модерно звучене с традиционни ритми. Има над 20 издадени албума, работил е по музиката за над 50 филма и различни пърформанси. С етно формацията си ОМ e свирил в почти всички европейски държави, на много места в далечния изток, както и в Африка. Печелил е награди от Los Angeles International Film Festival и Milan Film Academy, има редица номинации и отличия за музиката си. От 2012-та година живее в Берлин.

 

 

 

ЗА ФИЛМА ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ:

Има идеи, които се промъкват в главата ти и не те оставят на мира, докато не ги осъществиш. Случаят с “Посветените на огъня” е такъв. Предизвикателството за екипа на Васил Къркеланов е сериозно. Авторите на филма попадат в едно селце, в което никой не ги е канил. Село Българи. Хора на площада няма, църквата е затворена, в селската кръчма всички мълчат. Няколко дни те само обикалят селото в опити да стопят недоверието. Екипът се връща след няколко месеца. Постепенно селяните започват да ги приемат, да питат за тях, да ги канят в къщите си. Оттогава започва истинското заснемане на филма. Екипът се бори за всеки разказ и спомен – за един лющел боб, за друг пиел поредната ракия.

В село Българи вече няма нестинари. Но е останало трогателното упорство на няколко старци, които се молят и се борят да не загубят празника. Старият епитроп бай Киро, новият – бай Костадин, баба Дукена, 80-годишната баба Кали, която помни старите нестинари и баба Киряки, дъщеря на най-видната нестинарка баба Злата. Това е паметта на селцето, на празника. Когато тези хора си отидат, ритуалът ще изчезне с тях. Няма на кого да предадат вярата си. Младите отдавна са избягали от Българи и знаят за нестинарството толкова, колкото научават чужденците от атракционите в кръчмите по морето – едни хора ходят върху жарава, без да се горят. Не повече знаят и всички българи за ритуала. Две години екипът на Къркеланов снимал в селото. По-точно – няколко дни от тези две години, защото нестинарите влизат в огъня само на 3-ти юни. Всеки опит хората нарочно да бъдат вкарани в огъня, за да се заснеме специално, би обезсмислил този филм. Авторите снимат, чакат една година и пак снимат. Разочаровани са, че нестинарството изчезва от Българи с такава лекота, объркани са от твърдението на хората, че всъщност Силата вече я няма. Но изведнъж, неочаквано, привидно случайно, една жена им казва, че в Родопите живее истински нестинар, който като старите нестинари лекува и гадае бъдещето. Екипът научава това на 4 юни и чака още една година, за да заснеме на следващия 3 юни този нестинар. Снимачната група намира селцето, спи под открито небе, събужда се сред стадо крави, но си заслужава.

 

Той дава нова посока на филма. Цялата му философия, газенето в живия огън, виденията, многото излекувани, доказват съществуването  на нестинарството в наши дни. Все още го има в България, но дори учените не са го открили. Този мъж  е посветен в нестинарството, въпреки че не е родом от Странджа. Живее в мюсюлманско село, а съселяните му се страхуват от него и го наричат езичник. Баба му била нестинарка. На всеки 3-ти юни нестинарят пали огромен огън и преди да догори и да се превърне в жарава, той се хвърля в него и гадае бъдещето на селото си, на България и на света.

Всяка година на 3-ти юни едно село без нестинари тръгва към своя свещен извор. В същия миг, към своя свещен извор поема и един нестинар, след който селото не тръгва. 

Нестинарството се е появило още по времето на мистичните траки. И днес, хилядолетия по-късно, то е едно неразгадано послание. Нестинарите не са фолклорна атракция. Те поемат цялата болка на хората и се хвърлят в жаравата, за да я изгорят, да пречистят близките си от греховете им. Но защо точно определени хора са посветени на огъня, защо те не се горят, защо само те виждат отвъд?

 

Филмът беше създаден, за да отговори на тези въпроси. Или поне, за да ги зададе. В това бездуховно време, в тази тъжна липса на българско, един филм за българската душа и за българския дух не може да бъде излишен.

 

 В памет на Киро Грудов - стария епитроп на село Българи