„Шегата” е публикуван на чешки през 1967 г., на английски излиза две години по-късно. Сам по себе си сюжетът е гигантска шега, един абсурден и провокативен за времето си разказ за дехуманизацията и обезличаването на човека в рамките на авторитарната държава. Именно в този роман Кундера прокарва мотива за самотата и изолацията, който бележи атмосферата на цялото му творчество. Само че „Шегата” не е приет на шега - предизвиква истински скандал в Чехия.

Действието на романа започва през 1948 г. и проследява една лична история като свидетелство за произвола и безумието на тогавашния политическия режим. Заради няколко присмехулни изречения върху пощенска картичка, адресирана до приятелката му (текстът се прицелва в глуповатата преданост и „оптимизма на масите”), животът на Лудвик се преобръща. Той е изключен от университета и е изпратен в дисциплинарна рота да копае въглища в мина. После времето минава, спомените му се преплитат, лошите се оказват не толкова лоши, добрите не толкова добри, а младите изобщо не се интересуват кой от оцелелите от въпросната авантюра е жертва и кой палач.

В едно от редките си интервюта, дадено през 1968 г. на френски език, Кундера описва живота в Чехия в онези години като „трагична гротеска”. „Все си мислех, че съм написал любовен роман, а хората го възприеха като политически”, казва Кундера за „Шегата”. Освен ако не се шегува.

Откъси от книгата четат Светлозар Желев, директор на НЦК (на български език), Катерина Хуртаева, директор на Чешкия център в София (на чешки език), Пиер Гийме - културен аташе на Франция в България (на френски език).