Чуйте, вижте и преживейте - Владо Пенев в Пощенска кутия за приказки, с един изключително въздействащ текст на Георги Иванов, написан за състоянието на българския театър
„Добър вечер драги зрители, имаме извънредна новина. В центъра на София беше открит в безпомощно състояние българският театър. Свидетели твърдят, че жертвата е била малтретирана в продължение на 25 години.
Въпреки, че около театъра е имало хиляди зрители, които са се опитвали да му помогнат, състоянието му се е влошило драстично последните месеци. От МВР съобщиха, че театърът е изпратен по спешност за лечение в правителствена болница. ”
Така започнаха новинарските емисии тази вечер.
Така започна текстът на Георги Иванов онази вечер.
На 29-ти февруари, някъде към 20:43 ч., всички в Sofia Live Club, както и онези, които гледаха онлайн в ArtLive, притаиха дъх, насълзиха очи и отвориха сърца. За театъра. Защото, както е казала Стоянка Мутафова, "който не носи театър в себе си е умрял".
(Нямащият абсолютно никаква нужда от възхваляващо определение пред името си) Владо Пенев чете в новото издание на Пощенска кутия за приказки - ИЗВЪНРЕДНИ НОВИНИ. Чете текст на Георги Иванов, повлиян от събитията, засягащи българския театър в последните месеци, а всъщност години. И не само последните...
За мишките и мечките. За театъра и хората. Един трогващ текст, започващ със спор между следните действащи лица - Министър 1, Министър 2, Министър на Културата, Мишките, Мечките и Представител на синдикат, и завършващ с простичък диалог между едно момиченце и... театъра. Нашият театър - театърът, който вдъхновява хората да мечтаят!
МОМИЧЕНЦЕТО: Ей, ти кой си?
ТЕАТЪРЪТ: Аз съм театър!
МОМИЧЕНЦЕТО: Какво работиш?
ТЕАТЪРЪТ: Вдъхновявам хората.
МОМИЧЕНЦЕТО: Защо?
ТЕАТЪРЪТ: За да мечтаят!
МОМИЧЕНЦЕТО: Как го правиш?
ТЕАТЪРЪТ: Разказвам им приказки.
МОМИЧЕНЦЕТО: А къде отиваш?
ТЕАТЪРЪТ: Търся някой, на когото да разказвам...
Момиченцето го хваща за ръката.
МОМИЧЕНЦЕТО: Разкажи на мен.
Театърът се усмихва.