Чуйте, вижте и преживейте - Владо Пенев в Пощенска кутия за приказки, с един изключително въздействащ текст на Георги Иванов, написан за състоянието на българския театър

„Добър вечер драги зрители, имаме извънредна новина. В центъра на София беше открит в безпомощно състояние българският театър. Свидетели твърдят, че жертвата е била малтретирана в продължение на 25 години.

Въпреки, че около театъра е имало хиляди зрители, които са се опитвали да му помогнат, състоянието му се е влошило драстично последните месеци. От МВР съобщиха, че театърът е изпратен по спешност за лечение в правителствена болница. ”

Така започнаха новинарските емисии тази вечер.

Така започна текстът на Георги Иванов онази вечер.

На 29-ти февруари, някъде към 20:43 ч., всички в Sofia Live Club, както и онези, които гледаха онлайн в ArtLive, притаиха дъх, насълзиха очи и отвориха сърца. За театъра. Защото, както е казала Стоянка Мутафова, "който не носи театър в себе си е умрял".

(Нямащият абсолютно никаква нужда от възхваляващо определение пред името си) Владо Пенев чете в новото издание на Пощенска кутия за приказки - ИЗВЪНРЕДНИ НОВИНИ. Чете текст на Георги Иванов, повлиян от събитията, засягащи българския театър в последните месеци, а всъщност години. И не само последните... 

За мишките и мечките. За театъра и хората. Един трогващ текст, започващ със спор между следните действащи лица - Министър 1, Министър 2, Министър на Културата, Мишките, Мечките и Представител на синдикат, и завършващ с простичък диалог между едно момиченце и... театъра. Нашият театър - театърът, който вдъхновява хората да мечтаят! 

МОМИЧЕНЦЕТО:  Ей, ти кой си?

ТЕАТЪРЪТ: Аз съм театър!

МОМИЧЕНЦЕТО: Какво работиш?

ТЕАТЪРЪТ: Вдъхновявам хората.

МОМИЧЕНЦЕТО: Защо?

ТЕАТЪРЪТ: За да мечтаят!

МОМИЧЕНЦЕТО: Как го правиш?

ТЕАТЪРЪТ: Разказвам им приказки.

МОМИЧЕНЦЕТО: А къде отиваш?

ТЕАТЪРЪТ: Търся някой, на когото да разказвам...

Момиченцето го хваща за ръката.

МОМИЧЕНЦЕТО: Разкажи на мен.

Театърът се усмихва.