Посветените на огъня

ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ ЗА НЕСТИНАРСТВОТО / 2004 г.

На 3 срещу 4 юни, на селския площад се пали огромен огън. Бледи жени, с блуждаещи погледи, ледени ръце и нозе,
треперещи се хвърлят в огъня. Танцуват боси върху въглените, под звуците на гайда и тъпан,
крещят нечовешки и предсказват бъдещето.
Накрая излизат от огъня невредими. Наричат ги нестинари.

ЗА ФИЛМА ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ:

Има идеи, които се промъкват в главата ти и не те оставят на мира, докато не ги осъществиш.
Случаят с “Посветените на огъня” е такъв. Предизвикателството за екипа на Васил Къркеланов е сериозно.
Авторите на филма попадат в едно селце, в което никой не ги е канил. Село Българи. Хора на площада няма, църквата е затворена, в селската кръчма всички мълчат. Няколко дни те само обикалят селото в опити да стопят недоверието. Екипът се връща след няколко месеца. Постепенно селяните започват да ги приемат, да питат за тях, да ги канят в къщите си. Оттогава започва истинското заснемане на филма. Екипът се бори за всеки разказ и спомен – за един лющел боб, за друг пиел поредната ракия.

В памет на Киро Грудов – стария епитроп на село Българи

 

В село Българи вече няма нестинари. Но е останало трогателното упорство
на няколко старци, които се молят и се борят да не загубят празника.
Старият епитроп бай Киро, новият – бай Костадин, баба Дукена,
80-годишната баба Кали, която помни старите нестинари и баба Киряки, дъщеря на най-видната нестинарка баба Злата.Това е паметта на селцето, на празника. Когато тези хора си отидат, ритуалът ще изчезне с тях. Няма на кого да предадат вярата си. Младите отдавна са избягали от Българи и знаят за нестинарството толкова, колкото научават чужденците от атракционите в кръчмите по морето – едни хора ходят върху жарава, без да се горят.

 

 

Не повече знаят и всички българи за ритуала.
Две години екипът на Къркеланов снимал в селото.
По-точно – няколко дни от тези две години, защото нестинарите влизат в огъня само на 3-ти юни. Всеки опит хората нарочно да бъдат вкарани в огъня, за да се заснеме специално, би обезсмислил този филм. Авторите снимат, чакат една година и пак снимат. Разочаровани са, че нестинарството изчезва от Българи с такава лекота, объркани са от твърдението на хората, че всъщност Силата вече я няма. Но изведнъж, неочаквано, привидно случайно, една жена им казва, че в Родопите живее истински нестинар, който като старите нестинари лекува и гадае бъдещето.
Екипът научава това на 4 юни и чака още една година, за да заснеме на следващия 3 юни този нестинар. Снимачната група намира селцето, спи под открито небе, събужда се сред стадо крави, но си заслужава.

Той дава нова посока на филма. Цялата му философия, газенето в живия огън, виденията, многото излекувани, доказват съществуването  на нестинарството в наши дни. Все още го има в България, но дори учените не са го открили. Този мъж  е посветен в нестинарството, въпреки че не е родом от Странджа. Живее в мюсюлманско село, а съселяните му се страхуват от него и го наричат езичник. Баба му била нестинарка. На всеки 3-ти юни нестинарят пали огромен огън и преди да догори и да се превърне в жарава, той се хвърля в него и гадае бъдещето на селото си, на България и на света.

 

 

Всяка година на 3-ти юни едно село без нестинари тръгва към своя свещен извор.
В същия миг, към своя свещен извор поема и един нестинар, след който селото не тръгва.

Нестинарството се е появило още по времето на мистичните траки. И днес, хилядолетия по-късно, то е едно неразгадано послание. Нестинарите не са фолклорна атракция. Те поемат цялата болка на хората и се хвърлят в жаравата, за да я изгорят, да пречистят близките си от греховете им. Но защо точно определени хора са посветени на огъня, защо те не се горят, защо само те виждат отвъд?