Г. Малер – Симфония №3

В Штайнбах през лятото на 1894 година е завършена и Третата симфония –
една от най-сложните творби в неговото творческо наследство.

Малер смята, че това е произведение, „в което се оглежда целият свят“…
Цялата природа има думата тук и разкрива своите съкровени тайни.

В едно от писмата си Малер дори разказва програмата на симфонията: „ 2-5 части трябва да изразят последователните
степени на моята трактовка на случващото се.
 2. Какво ми разказаха цветята
 3. Какво ми разказаха зверовете
 4. Какво ми разказа нощта (човекът)
 5. Какво ми разказаха утринните камбани (ангелите).
 6. Какво ми разказа любовта…

Първата част е „Идването на лятото“…Лятото е победител, крачещ сред всичко това,
което расте и цъфти, пълзи и лети, мечтае и страда…и накрая – това, за което ние можем
само да се досещаме…“. Разбира се, тази програма е много условна и субективна.

Самият Малер е наясно с това и категорично възразява против нейното публикуване.
Целият гигантски цикъл е разделен на две. Първият раздел – първата част – е общата картина
на света, животът в цялото му богатство и многообразие.

Вторият раздел са всички останали части, в които се случва последователното осмисляне на показаното по-рано,
като че в близък план се разглеждат отделните елементи на разгърнатата преди това величествена фреска.
Любопитен факт е, че вторият раздел на цикъла – т.е. от втората до шестата част – е написан първи: през 1895 година.

За създаването на първата част на симфонията е било нужно още цяло едно лято.

В четвъртата част на произведението е използван текстът на „Среднощна песен“ от
„Тъй рече Заратустра“ на Фридрих Ницше: „O Mensch! Gib Acht!“, а в петата – текст от
„Вълшебният рог на момчето“. По принцип Малер първоначално е имал намерение да даде
на симфонията подзаглавието „Весела наука“, което е заимствано от Ницше. Но сега вече,
след горчивия неуспех с подзаглавието на първата си симфония, той не се впуска в разшифроването на цялото съдържание
на творбата. Нещо повече – Малер категорично
забранява да се публикуват каквито и да е пояснения. Изглежда композиторът си дава сметка,
че формулировките му, които се отнасят до съдържанието на отделните части, са относителни и могат вместо да помогнат,
да объркат слушателите. Той е убеден, че до чувствителните сърца музиката ще стигне сама, без допълнителни пояснения.
А на другите няма да помогнат каквито и да е допълнителни програмни подзаглавия.

Първото изпълнение на Третата симфония е било цели 6 години след написването й –
на 9 юни 1902 година в Крефелд под диригентството на автора.

---

Диригентът Росен Гергов печели широко международно признание, както за изявите си
на концертния подиум, така и на оперната сцена, с репертоар от Моцарт до творби,
определяни като най-големите предизвикателства на съвременната музика.

През сезон 2015/16 той ще дебютира в Nationaltheater Mannheim с нова продукция на
The Bassarids от Henze и също така ще се върне в Teatro Comunale di Bologna след успешен
дебют там миналия сезон.
Оперни ангажименти в предишните сезони включват спектакли на фестивала
в Брегенц, Австрия, където дирижира “Tоска”, Benedict Mason Playing Away и
австрийската премиера на Вайнберг “Портретът”.

Андреана Николова е родена през 1976 година в София. Първата ѝ роля е на Улрика от „Бал с маски“ на Верди, която прави на сцената на Русенската опера. Участва в майсторските класове на Норман Шетлер, Александрина Милчева, Оливера Милякович и работи известно време с Гена Димитрова, както и в концерти и спектакли в страната и чужбина – Залцбург, Цюрих, Солотурн, Букурещ, Атина и др.
Има участие в запис на Национална Опера – София под диригентството на Найден Тодоров.
Андреана Николова е стипендиант на австрийската фондация Музиктеатър – Виена в Софийската национална опера.
Основните роли на певицата са в мецосопрановия репертоар: Принцеса Еболи от „Дон Карлос“ , Амренис от „Аида“, Азучена от „Трубадер“ на Верди и Кармен от едноименната опера на Бизе, както и Ромео от „Капулети и Монтеки“ на Белини.