Концерт на струнен квартет „Филхармоника“
Трио за кларинет, виола и пиано в ми-бемол мажор, KV 498 („Kegelstatt“) от В. А. Моцарт е първото камерно произведение за такъв състав инструменти във време, когато кларинетът е бил все още сравнително нов инструмент. Написано е през 1786 г. за пианистката Франциска фон Жакен – ученичка на композитора. Моцарт е бил в близки отношения с цялото семейство Жакен и често е организирал домашни концерти с участието на Франциска и баща ѝ, който свирел на флейта. Триото прозвучава за първи път отново в дома на семейство Жакен, като партията на виолата е била изпълнена от самия Моцарт, а на кларинета – от неговия близък приятел австрийския кларинетист Антон Щадлер.„Kegelstatt“ означава място за игра на кегли – много популярна игра по онова време в Европа, предшественик на съвременния боулинг. В края на юли 1786 г. във Виена Моцарт пише 12 дуета за две валдхорни и на първата страница на ръкописа отбелязва: „докато играех на кегли“. Седмица и половина по-късно той композира и триото. Краткият интервал между двете произведения вероятно дава основание да бъде включено в каталога на Кьохел под наименованието „Kegelstatt“. (Текст: Милена Златарова)
Клавирно трио №4 в си-бемол мажор, оп. 11 („Gassenhauer“) е сред ранните камерни творби на Лудвиг ван Бетовен. Наименованието „Gassenhauer“ идва от използването на популярната мелодия „Pria ch’io l’impegno“ („Преди да отида на работа“) в третата част. Мелодията е цитат от нашумяла на времето опера на Йозеф Вайгл и често е звучала като шлагер по улиците („gasse“) на Виена. Интересен факт е, че Бетовен не е знаел за истинския произход на мелодията и впоследствие бил доста неприятно изненадан до такава степен, че възнамерявал да отдели вариациите от триото и да напише нов финал, но така и не изпълнил намерението си. (Текст: Милена Златарова)
Карл Мария фон Вебер създава своя Кларинетен квинтет в си-бемол мажор, оп. 34 след впечатляващата си среща с виртуозния кларинетист Хайнрих Берман, а пътищата им се пресичат през 1811-а година. Композиторът започва работа върху творбата и ту я оставя настрана, ту се захваща отново с нея – и така до 1815-а, когато квинтетът най-после е завършен. Съставът е избран неслучайно – Берман е бил от онези солисти, които концертирали непрестанно, обикаляйки цяла Европа. Често обаче в по-малките градове е било трудно или направо невъзможно да се събере добър оркестър. И постепенно онези солисти- виртуози, които са били и композитори (като Лудвиг Шпор), намират решение – вместо концерти за инструмент и оркестър пишат квартети и секстети, обозначени с определението „брилянтни“, като индикация, че са по-скоро за солист и квартет. В този случай така прави и Вебер, създавайки един четиричастен квинтет със заряда на концерт, с драматично развитие, неочаквани обрати и много патос. Като композитор, вече утвърден в света на операта, той добре „борави“ с тези емоции, които пък имат най-яркия си израз във втората част с по- фриволното име „Фантазия“, в която Вебер създава и развива драматичните вътрешни пластове по един невероятен начин. Често пренебрегван в полза на мащабните квинтети на Моцарт и Брамс, квинтетът на Карл Мария фон Вебер дава възможност на кларинетистите да демонстрират впечатляваща виртуозност и техническо майсторство, съчетани с красива кантилена. (Текст: Надежда Герова/Милена Златарова)
В концерта участват:
Павел Златаров – цигулка
Ана Иванова – цигулка
Милена Златарова – виола
Иван Лалев – виолончело
Специални гости:
Ивайло Василев – пиано
Димитър Московски – кларинет
Програма:
Волфганг Амадеус Моцарт – Трио за кларинет, виола и пиано в ми-бемол мажор KV 498 („Kegelstatt“)
Andante
Menuetto
Rondeaux: Allegretto
Лудвиг ван Бетовен – Клавирно трио №4 в си-бемол мажор, оп. 11 („Gassenhauer“)
Allegro con brio
Adagio
Allegretto: Вариации върху тема „Pria ch’io l’impegno“
Карл Мария фон Вебер – Кларинетен квинтет в си-бемол мажор, оп. 34
Allegro
Fantasia
Menuetto, capriccio presto
Rondo, allegro giocoso
Ивайло Василев е роден през 2007 г. в гр. София. Започва да свири на пиано на 7-годишна възраст при г-жа Емилия Канева в НМУ „Л. Пипков“, а от 2019 г. продължава обучението си под ръководството на проф. д-р Борислава Танева. На 14-годишна възраст Ивайло вече има завидна колекция от над 20 награди от международни конкурси.
Ивайло вече концертира в емблематични зали, като Голямата зала на Московската Консерватория, зала „П. И. Чайковски“ и Дома на музиката в Москва, Симфоничната капела на Санкт Петербург, залата на Филхармония „Люксембург“, операта в Гент, зала „Густав Малер“ в Тоблах (Италия) и „Jumeirah Zabee Music Hall“ в Дубай.
Димитър Московски завършва Джулиард Скул през 2002 г. с бакалавърска степен, специалност кларинет, а през 2004 г. се дипломира и като магистър в същата консерватория.
Бил е солист на Симфоничния оркестър на Джулиард, на ансамбъла за съвременна музика
„Ню Джулиард“, както и на оркестъра на Академия Айдълуайлд в Калифорния.
През 2003 г. Димитър Московски солира в престижната зала Карнеги Хол като стипендиант на международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“.
Като солист-оркестрант има още три участия в Карнеги Хол под диригентството на Шарл Дютоа, сър Роджър Норингтън и Яша Линг.
Заема поста първи кларинетист на оркестър Хадънфийлд, Ню Джърси (2000–2004 г.) с главен диригент Росен Миланов.
През 2010 г. Димитър Московски постъпва в Софийската филхармония като бас- кларинетист.
От 2016 г. е назначен за първи кларинетист и до момента има над 250 концерта с оркестъра на Софийската филхармония в България и чужбина.
Отзиви
Все още няма отзиви.